Някой ден ще разбереш тези думи.
Надявам се да ги разбереш.
konikolov
Вълча порода
Трябваше да е най-обикновена разходка. Час и половина на отиване и час и половина на връщане. Два банана в раницата, половин шоколад и литър вода щяха да са напълно достатъчни. Теренът беше мек, снежна покривка нямаше. Вятърът учудващо също бе едва забележим.
Защо всичко отива по дяволите?
Талибаните превзеха Афганистан!
Политическата нестабилност в страната се увеличава!
Идва поредната вълна COVID-19!
Това съвсем не са заглавия от медиите, макар и да звучат така. И определено ме карат да си мисля, че всичко отива по дяволите. Изглежда светът е устремен към своя край, а упадъкът, на който ставаме свидетели ни се струва неизбежен.
Ето защо си нещастен…
Предполагам, че щом сте тук, то има поне една сфера в живота ви, в която не се чувствате щастливи. Може би заплатата ви не е толкова голяма, колкото ви се иска. Или пък работата ви не е толкова престижна, колкото на приятелите ви. Може би не ви върви в любовта или нещо изначално е сбъркано и щастието все ви се изплъзва.
Защо конспирациите са толкова секси?
Като тийнейджър бях запленен от какви ли не конспиративни теории – вярвах, че кацането на луната е инсценирано, че Джон Ленън е убит по поръчка на американските тайни служби, че светът се управлява от рептили и какви ли не подобни фантасмагории. По едно време дори бях убеден, че Майкъл Джексън е инсценирал смъртта си само за да намери спокойствие.
Колкото повече се задълбавах в различните конспирации, толкова по-объркан се чувствах. Малко по-малко почнах да си давам сметка, че огромна част от тях лежат на неверни твърдения и звучат откровено абсурдно.
Мълчанието на облачните бесове
Лежеше на тревата. Беше минавала покрай тази полянка стотици пъти, но досега не беше спирала на нея. И тя самата не знаеше защо, но точно днес днес изпита нуждата да се отбие за момент.
Чаирски езера – родопската крепост на гостоприемството
За пръв път чух за Чаирски езера през 2019 г. Тогава по време на дългото ходене от хижа “Грънчар” до Мусала един мой съученик не спря да говори за тях. Колко били красиви, колко приятен събеседник бил хижаря и колко вкусни били мекиците в хижата.
На края на май
Спомняш ли си онова усещане, което идва в късна пролет, когато цялата природа е нацъфтяла и е неизбежно да не се захласнеш я по някоя нова муза, я по блян, спуснал се като цветен прашец от небето?
От Безбог до Каменица е най-благо
Сигурно и вие имате приятели, които ви казват, че прехода, на който ще ви водят, е лек и приятен и хич няма да усетите как минава времето. После обаче се оказва, че мястото, към което сте тръгнали, е труднодостъпно и въобще не е толкова близо, колкото са ви убеждавали. Е, мили мои, този приятел съм аз.
Не плачете за Македония
Часът е седем сутринта на десети юни. Слънцето току що се е показало над Галичица. Водите на езерото хвърлят игривите си отблясъци по околните къщи.
Излизам на терасата на хостела, намиращ се в старата част на града. Пред себе си виждам тесните калдъръмени улички, които лакътушат между старите къщи. По тях снощи преминаха сватбарите. Това бе поредната сватба, на която съвсем случайно станах свидетел.