Ако сте планирали почивка във Велинград, но представата ви за ваканция по-скоро клони към дългите планински преходи, а не толкова към СПА процедурите, то в този материал ще разгледаме един не много популярен, но пък забележително красив маршрут.
Ще тръгнем от колоритното село Драгиново, ще пресечем родопската теснолинейка, ще изкачим връх Милеви скали и ще се спуснем до гара Цепина в живописния Чепински пролом. Маршрутът се движи изцяло в рида Алабак, който представлява крайните северозападни области на Родопите. На рида има посветен сайт, в който са описани всички туристически и вело маршрути в региона, хижи, заслони и чешми. За повече информация посетете https://alabak.info/.
Условно можем да разделим маршрута на три етапа:
- етап 1: Драгиново – гара Долене
- етап 2: гара Долене – връх Милеви скали
- етап 3: връх Милеви скали – гара Цепина
Етап 1: Драгиново – гара Долене
Изходната точка на прехода е село Драгиново. Селото се намира на 5 километра от центъра на Велинград. Можете да стигнете до него с личен автомобил, такси или редовен градски транспорт. Ние избрахме такси, тъй като маршрутът не е кръгов.
Драгиново е помашко село, сиреч населението му е от българи мюсюлмани. При комуникация с тях не бихте могли да не забележите уникалния им местен диалект, спадащ към среднорупските (родопски) говори. Специфичната интонация и удължаването на последните гласни в почти всяка дума създават усещането за една напевност, което пък от своя страна понякога прави местния диалект трудноразбираем за не родопчани.
Самото село е в подножието на връх Милеви скали и от него започва Чепинския пролом, през който изтича Чепинска река. Първата ни задача, след като се озовем в Драгиново, е да намерим началната точка на днешния маршрут. Мога да ви опиша и с думи къде точно се намира, но смятам, че ще е по-лесно, ако просто ви я отбележа в Google Maps.
През цялото време от Драгиново към гара Долене се движим по коларски горски път. Указателни табелки и маркировка има, но като цяло са доста оскъдни. Изглежда в тази си част туристическия маршрут не е с добре поддържана маркировка.
След излизане от селото първоначално ходим по черен път, който е сравнително равнинен. Откриват се хубави гледки към Чепинската котловина, Велинград и връх Острец. Не след дълго се стига до една беседка. Там пътят прави ляв завой и започва леко спускане. Тук някъде се показва за пръв път пред нас впечатляващото, и по един своеобразен начин разцепено на две, лице на връх Милеви скали.
Пътят продължава да върви надолу, като в един момент се стига до открита поляна, която трябва да пресечем по средата. Видяхме и табелка указваща наличието на вода, но след кратко неуспешно търсене се отказахме да я търсим. В долния край на поляната пътят преминава в пътека, която се спуска в нещо като дол. Пътят отново се показва, следвайки естетвените форми на дола. Вървим само по него. Той ще ни отведе до гара Долене.
Самата гара Долене също се намира в подножието на Милеви скали и от нея започва същинското изкачване към върха. Маркировката е в цвят зелен. До гарата има и автомобилен път, който макар и с лоша настилка е проходим. Ако искате да си спестите отсечката Драгиново – Долене, можете да стартирате прехода си направо от гарата.
Етап 2: гара Долене – вр. Милеви скали
При гара Долене се пресича Чепинска река. Можете да пресечете реката, използвайки ЖП линията или пък дървения мост малко по-надолу по течението на реката. Препоръчвам ви да преминете набързо по ЖП линията, защото веднага щом пресечете реката, маркировката напуска релсите и продължава вляво. Оглеждайте се, за да не ви се налага се връщате по-късно.
Мога да заявя смело, че от гарата започва най-тежкият етап от маршрута. Зелената маркировка се вие само нагоре по склона, растителността е не особено гъста и сянка се появява тук-таме.
Ние направихме прехода в началото на юни и вече беше твърде горещо за този маршрут. Изкачването на отсечката от гара Долене до връх Милеви скали отнема поне 3-4 часа, а вода има само в началото. Общата положителна денивилация за този етап е над 1100 метра, събрани в около 7 километра. Това прави по над 157 метра изкачване на километър.
Пътеката почти през цялото време се вие само нагоре по откритите южни склонове на Милеви скали, но за момент преминава през долчинка – единственото място, на което видяхме течаща чешма по пътя към върха.
След чешмата пътеката продължава нагоре по рида като преминава през няколко открити пространства, ползвани от местните за пасища. В нашия случай преминаването през тях бе истинско мъчение поради силното слънце, гарнирано с практически застиналия нагорещен въздух. Накратко, от наша страна вопли и стонове много. Единственото ободряващо в тази напечена ситуация бяха гледките, които с всяка крачка нагоре разкриваха все повече гънки от Родопите.
Плувнали в пот и поставяйки под въпрос избора на маршрут, продължавахме да бъхтаме напред и нагоре. За наше щастие съвсем в подножието на върха пътеката навлезе в стара букова гора, чиято прохлада мигновено ни върна усмивките по лицата. Предвкусвайки финалните метри, се поотпуснахме за една по-дълга почивка под сянката на широколистната гора.
Пренаредихме раниците, пресметнахме количеството останала ни вода и се заехме с финалния напън. За миг отвесните и тъй емблематични скали на върха се показаха измежду короните на дърветата. Над тях стърчеше единствено паметника. Бяхме съвсем близо!
Следвайки зелената маркировка най-сетне излязохме на билото, леко източно от самия връх. Сега оставаше единствено да походим няколкостотин метра по асфалтовия път до върха. А асфалтов път има, защото на самия връх има военен обект, както и монументален комунистически паметник.
Опиянени от гледката, забравихме и за стръмното изкачване, и за жаркото слънце. Пред нас се откриваха целите Западни Родопи: Чепинската котловина с Велинград сгушен в нея, Арапчал, Баташки снежник, Голяма Сютка, Острец, Източна Рила и дори първенците на Пирин (при ясно време).
Не забравихме обаче да хапнем – такива неща не се забравят. Както казаха останалите от групата, сандвичите са по-вкусни, когато си ги заслужил с тежко катерене.
В близост до върха има и хижа, но информацията за нея в интернет е противоречива (ние се отбихме да я проверим на живо) и не съм сигурен дали приема туристи.
Етап 3: Милеви скали – гара Цепина
Ето, че стигнахме и до последния етап от нашия преход. Време е да се насочим най-накрая към гара Цепина. Гарата се намира главния път от Варвара за Велинград и там щеше да ни чака кола, която да ни върне във Велинград.
В началото пътеката върви в източна посока, следвайки главното било. Маркировката е в червен цвят, подминават се няколко големи антени. Пътеката е с тенденция надолу, но в първата си третина не е стръмна. Малко преди връх Фенера се стига до разклон – червената маркировка продължава наляво в посока хижа Равно боре, а надясно се отделя синя маркировка, водеща до гара Цепина.
Отново за наше щастие движението ни преминаваше почти изцяло в гората, която малко или много предлагаше някаква прохлада. В този участък от маршрута теренът вече започва да става по-стръмен, все пак трябва да преодолеем близо 1200 метра отрицателна денивелация за под 7 километра.
Горе-долу по средата между връх Милеви скали и гара Цепина открихме и втората чешма за деня. Този път с много по-голям дебит. Презаредихме бутилките с вода и се подготвихме за краткото, но ужасно стръмно спускане, което ни предстоеше.
Малко след чешмата започва финалното спускане към гара Цепина, което само по себе си е изпитание за тялото. Пътеката многократно променя посоката си, а серпентините се вият наляво и надясно. Има няколко открити скали, от които може да отправите взор към Чепинския пролом далеч под краката ви. Отсрещния рид Къркария респектира със стръмните си склонове, а автомобилите по шосето долу ще ви се сторят като мравки, пълзящи по тротоара.
В интерес на истината, колкото са хубави гледките, толкова и натежават краката на този етап. Тежкото изкачване и слизане до и от Милеви скали започва да се усеща все повече, но въпреки това бих казал, че именно тези последни километри са ми любими – начупения терен, величието на Чепинския пролом и наклоненото на запад слънце придават един приказен облик на Родопите, сравним единствено с някой пирински залез.
Най-сетне и гарата се показва пред погледа. Остава ни съвсем малко до цивилизацията, след един ден прекаран в гората. Ден, в който за съжаление не видяхме други туристи.
Редно е да отбележа, че съвсем малко преди финала се пресича едно дере, в което е разположен заслон “Чиката”. Заслонът е в лошо състояние, но най-вероятно в лошо време би бил по-добре от нищо. Наблизо има и вода.
Но да продължим надолу по пътеката. Ето, че вече сме на един хвърлей разстояние от гара “Цепина”. Въпреки това трябва да внимаваме, защото пътеката мара и за малко се движи паралено на главния път, по който винаги има много трафик и накрая свършва буквално на пътното платно.
Гара “Цепина” от няколко години изпълнява функцията на музей на теснолинейката. Почти съм сигурен, че музеят работи само след предварителна заявка по телефона, защото вратите бяха заключени. Все пак от прозорците се виждаха интересни експонати от колоритната история на теснолинейката.
Въпреки че, гарата не работи вече като гара, влакът все пак спира на нея и пътуващи могат да се качват и слизат от него. Ако искате да си хванете влака в края на маршрута, е добра идея да проверите разписанието на теснолинейката в сайта на БДЖ.
Най-важното накратко:
- по протежението на целия маршрут има маркировка, но особено в първия етап от Драгиново до гара “Долене” е в лошо състояние;
- видяхме само две течащи чешми, носете си поне 2-3 литра вода в раницата, особено при горещо време;
- маршрутът е с дължина 21-22 километра и обща положителна денивелация от близо 1500 метра, изминава се за 9-10 часа нормален ход;
- навсякъде има обхват;
- ако искате да съкратите маршрута, можете да започнете направо от гара “Долене”;
- носете си храна за цял ден;
- маркировката от гара “Долене” до връх Милеви скали е в зелен цвят;
- маркировката от връх Милеви скали до гара “Цепина” е първоначално червена, а след това синя.