Някой ден ще разбереш тези думи.
Надявам се да ги разбереш.
Трябва да ги разбереш.
Отначало ще им се противиш. Ще ме обвиняваш за това, че ти ги казвам. Ще си гневен. Ще ги отричаш. Може да ти се иска дори да се отречеш и от мен.
Това не ме притеснява. Държа единствено да прочетеш всичко до край.
Първоначално ще ти се стори, че това е безсмислица, че нищо от това няма да се случи, че съм се заблуждавал, че съм изкуфял, но рано или късно ще осъзнаеш, че си попил всяка моя дума и най-сетне си проумял и приел всичко.
Може да ти се наложи да прочетеш това повече от веднъж.
Може да се наложи да го четеш в различни дни.
В различни настроения.
В различни години.
В компанията на различни хора.
Може би ще ме разбереш, само когато сам станеш баща.
От баща си искам да знаеш няколко прости правила, които ще ти помогнат да се справиш с неизбежните трудности, които ще те сполетят.
Смъртта е неизбежна и необходима
Осъзнавам, че ти е трудно да приемеш, че един ден всеки и всичко, което обичаш вече няма да е тук. Болезнено е, но така трябва да бъде.
Аз ще умра.
Майка ти ще умре.
Бабите и дядовците ти ще умрат.
Приятелите ти също ще умрат.
В даден момент и ти ще се присъединиш към мъртъвците.
Това не бива да те плаши, защото страхът от смъртта ще превърне живота ти в бягство. В парадокс. В жалко нещастие. В слепота. В подозрителност и тревога.
Единствено, ако приемеш смъртността на всичко живо, ще можеш да живееш свободно, спокойно, естествено. Бъди в мир със смъртта и не ѝ се противи и ще разбереш, че без нея животът би загубил своята красота, чарът си и най-вече своя смисъл.
Като казах смисъл…
Всичко е безсмислено
Звучи парадоксално и дори налудничаво, но колкото повече търсиш смисъла в нещата, толкова по-ясно ще ти става, че смисълът не е нищо повече от една концепция на човешкия ум.
Търсенето на смисъл е ненужно. Приеми нещата, такива каквито са и не се терзай с въпроси.
Реката не се чуди какъв е смисълът да се влива в морето, след като след време ще се изпари от там и ще се върне отново в планината под формата на облаци. Тя просто тече.
Птичката не се пита какъв е смисълът да мъти малките си. Тя просто се грижи за тях.
Всичко ще се случи със или без причина. Всичко ще се случи, както се е случвало откакто свят светува, без значение дали виждаш смисъла в това.
Справедливостта ще ти навреди
За да бъда по-точен – самата идея за справедливост е просто опит на човешките същества да внесат ред в живота, който за тях е неразбираем.
Търсейки справедливост, борейки се за справедливост, не ще постигнеш нищо друго освен разочарования. Справедливостта ще те разочарова и не си струва времето ти.
Някой ще ти открадне играчката…
…парите…
…гаджето…
Ще злослови по твой адрес…
… ще те обвинява…
…ще те излъже…
И тогава ще възкликнеш “Но татко, това не е ли несправедливост?!”
Не, сине! Ти сам създаваш в главата си тази несправедливост, вярвайки, че си специален и не заслужаваш такива главоболия.
Справедливостта е просто идея.
Опит.
Несполучлив опит.
Защото вятърът ще продължи да духа, реката ще си тече, Земята ще се върти и Слънцето пак ще изгрее, независимо от твоята идея за справедливост.
Търсенето на справедливост е толкова сладко и ще те кара да се гордееш с постъпките си, но то е само функция на твоето Его.
Ще се откажеш от нея, когато разбереш, че…
Нищо не ти се полага
Може би страданията ни идват от това, че се раждаме и умираме с вярването, че нещата ни принадлежат по право.
Истината обаче е, че нищо не ти се полага.
Всичко се случва независимо от твоите желания и така трябва да бъде.
Ще има моменти в живота ти, в които ще си мислиш, че ти се полага лъскава кола, голяма къща, красива жена или просто, че ти се полага да поживееш още малко, защото си добър човек.
Това ще създаде очаквания у теб, а съдбата, вселената, бог (наричай го, както ти се хареса) ще се погрижи да ги разбие на парчета пред очите ти.
Не защото има световен заговор срещу теб.
Не защото някой иска да те съсипе.
Не защото бог е зъл и коварен.
Животът е объркан, несправедлив, груб и неразбираем, но същевременно красив и тъй шарен, че неминуемо ще ти се завие свят.
Ще ти се случват хубави неща.
Ще ти се случват и лоши неща.
Понякога ще ти се случват и двете наведнъж.
И не би могло да бъде инак.
Светът е такъв, какъвто изглежда
….и съвсем не е такъв.
Виж, сине, това ще го чуваш през целия си живот и ще ти звучи като клише, но клишетата са клише, защото са верни.
Свободен си да вярваш, в каквото пожелаеш и това ще определя животът ти ден след ден. Дори дребните неща – какво четеш, какво ядеш, с кого дружиш, какво работиш, как прекарваш свободното си време.
Бъди внимателен с тази свобода.
Ако вярваш, че хората са лоши, ще виждаш само лошото в хората.
Ако вярваш в конспирации, животът ти ще е една конспирация.
Ако смяташ, че заслужаваш нещо, каквото и да е то, рискуваш да прекараш нощите си буден, ядосан и разочарован.
Мога да продължавам до безкрай, но мисля, че вече започваш да разбираш.
Единственото сигурно нещо е, че всичко е заблуда.
То е просто твоето възприятие.
То не е нищо повече от концепция.
Нелепа и ограничена концепция, създадена от объркания и уплашен човешки ум.
Всяка религия, философско течение, духовно учение, научно постижение, вярване, клише, действие има една единствена цел – да обясни света и да внесе ред в него.
Извън човешкия ум то е ненужно и несъществуващо.
Включително и написаното тук.
И все пак се надявам да го осмислиш.
Правилата може и да не ти харесват, но са най-силното ти оръжие
Като дете видях децата от махалата да играят футбол на улицата. Исках да се включа, но ме беше срам да попитам дали ще ме приемат. Баба ми направи това вместо мен и аз се озовах на импровизираното футболно игрище – в единия край на улицата два камъка играеха ролята на футболна врата, а в другия една кола и дърво служеха за греди.
Останалите деца подновиха мача. Бяха по-големи от мен и почти не играх с топката. Колкото и устремено да се опитвах да им я отнема, не се получаваше. Смееха ми се, защото ме подминаваха, без дори да успея да се доближа до нея. В крайна сметка се ядосах и започнах да играя с ръце. Това още повече влоши ситуацията, защото сега противниковия отбор получаваше нарушения и дузпи.
Изгониха ме, защото не играех по правилата.
Това ми послужи за урок.
Ако исках да играя с големите, трябваше да спазвам футболните правила.
Години по-късно разбрах, че ако човек иска да е успешен, трябва да изучи правилата и да ги използва в своя ползва. Не да ги нарушава – просто да знае какво е позволено, какво не е позволено и как да извлече максимума от позволените неща.
Никога няма да си добър във всичко
И това е най-голямата ти сила. Нека ти дам още един футболен пример. Ако едно дете отиде в школата на някой футболен клуб, треньорите там първоначално ще му дадат да играе на различни позиции – вратар, централен защитник, краен бранител, дефанзивен полузащитник, офанзивен полузащитник, крило, централен нападател.
Освен това, това дете ще изиграе по няколко мача на всяка позиция, но в различни формации и с различни тактически наставления от треньорския щаб.
Идеята, сине, е треньорите да открият на коя позиция и в каква формация това дете играе най-добре. Целта е да се открият силните му страни и да се развият до пълният им потенциал. Не би имало никакъв смисъл треньорският щаб (и клубът въобще) да инвестират време и усилия в това да превръщат естествено надарен централен защитник в крило (или която и да е друга позиция).
И въпреки че в професионалния спорт, никой не очаква и не изисква от олимпийския шампион по плуване да е добър маратонец, в живота много хора ще очакват от теб да си всичко. Ще очакват от теб да се справяш отлично с най-разнообразни дейности. Когато това се случи, опитай се да си спомниш, че задачата ти е откриеш силните си страни и да ги доразвиеш, а не да се мъчиш да можеш да правиш какво ли на завидно ниво.
Има и друго, което ще спъва напредъка ти.
Перфекционизмът.
Освободи се от него.
Не му позволявай да връзва ръцете ти.
Прави всичко по най-добрия начин, на който си способен в този момент.
Не е лошо от време на време да си критичен към себе си, но също толкова важно е да си първия, който ще се потупа по рамото.
Не бъди перфекционист.
Бъди човек, който върши нещата по-добре спрямо предишната си версия.
Позволи си да не успееш
Никой не е успял от първият път. Не това е идеята.
Идеята е да опиташ, да се провалиш, да опиташ отново и пак да се провалиш.
Ще се проваляш десетки пъти преди да успееш.
И така трябва да бъде.
Лъвът не винаги успява да хване антилопата от първия път. Но лъвът винаги опитва пак и пак.
Бъди лъв, който не се уморява да гони целите си и не се вайка за това, че е пропуснал вкусната антилопа.
Приеми грешките и провалите като част от играта.
Те са играта.
Те ти дават уроците, от които се нуждаеш, на тепсия.
Смъртта е неизбежна, но необходима.
Смисълът е нищо повече от опит за разбиране на неразбираемото.
Справедливостта е илюзия, която води до страдание.
Нищо не ти се полага, въпреки че понякога ще ти се струва така.
Светът е точно такъв, какъвто го виждаш.
Вместо да се бориш срещу правилата, стани техен съюзник.
Не можеш да си добър във всичко и това пътят към майсторството.
Не винаги ще ти се получава, но така трябва да бъде.