Сладко от смокини

Тая съвсем обикновена и битова история съвсем нямаше да бъде обект на нашия разказ, ако не се бе случила по средата на лятото в едно село, проснало се необезпокоявано в полите на Родопите. То беше от тия села, дето навремето били много олюдени, а днеска из улиците им се гонят избягалите от кофите за боклук трънаци, изхвърлени из нечий двор.

Continue Reading →

Култура ли е, ракия ли е?

Истината, Рокси, е, че хората не знаят как да пият ракия. Нямат културата да общуват с тая свещена напитка. Неглижират я. Не я взимат на сериозно. Надсмиват ѝ се докато надигат чашите скъпо уиски или пък, някак между другото си я мятат в гърлaтa, без да ѝ отдадат дължимото.

Тя милата все по-малко внимание получава, но това не я отказва да им помага, да ги учи, да ги съветва и напътства, когато в крайна сметка са изгубили всякаква друга вяра и са опрели до нея. Ракията е винаги при нас, но има тъжната участ да присъства в стаята без никой да я вижда.

Continue Reading →

Дневникът на един съкратен

Казват, че в живота на човека има три събития, които имат ролята на крайъгълен камък – раждането, сватбата и смъртта. Е, аз бих добавил и четвърто – първото съкращаване от работа.

Имах възможността да преживея от първа ръка това паметно събитие и да бъда главен герой в него. Съдбата ми бе отредила да се сблъскам със суровата действителност. Срещата ни беше неочаквана, но за сметка на това бях изкаран на главната сцена по долни гащи.

Continue Reading →

Лъжите на дълбокия сняг – разказ

Тая работа се случи миналата година по Коледа. Снег беше затиснал целия град и така тежеше, като че ли с мокра аша си се покрил. Ама снег до кръста ти казвам. Половината град без ток седи – далекопроводите се скъсали некъде из гората. Дърветата натежали от снега и взели да падат баш врез жиците. Пуста да опустее и зимата ти и чудо.

Continue Reading →