Ако случайно се озовете в Панагюрище и почувствате нужда от кратка и ободряваща разходка в планината, връх Братия ще ви я предостави, гарнирана с панорамни гледки, приказни гори и къси, но стръмни изкачвания.
В началото на юни ми се наложи да пътувам до Панагюрище по работа. Очакваше се да имам близо 3 свободни часа по обед, затова реших да проуча туристическите маршрути в района. Все пак по-добре 3 часа в планината, отколкото в някое кафене, нали така?
Разглеждайки напосоки картата на BGMountains, ми направи впечатление връх Братия. Сетих се, че при предишно посещение на езерото с лилиите в Панагюрски колонии забелязах наличието на туристически табелки, указващи посоката към този връх.
Откъде се тръгва за връх Братия
И така без много да го мисля взех решение него ден да отскоча до връх Братия. Началната точка на маршрута е на около 15-тина километра от Панагюрище. До Панагюрски колонии се стига по асфалтов път от Панагюрище за около 15-20 минути. В началото настилката е доста лоша, но колкото повече наближавате Панагюрски колонии, толкова по-приемлива става.
Можете спокойно да оставите колата си на паркинга на езерото с лилиите. Ако случайно там няма място, просто потърсете в някоя от уличките около парка. И тъй като от парка с езерото с лилиите започват няколко туристически маршрута, трудно бихте подминали указателните табели.
На излизане от парка се минава покрай няколко вили, докато не се озовете в една просека, през която е прекарана електропреносна линия. В общи линии, дори да не следите маркировката в зелен цвят, почти през цялото време пътеката се движи по електрическите стълбове.
За мой късмет, съвсем малко след последната вила чух силен шум в храсталака вдясно от мен. Между клоните успях да зърна хранилка в основата на един бук и предположих, че горските са оставили сено за дивите животни.
Продължих, без да обръщам повече внимание, докато след стотина метра пред мен не зърнах около десетина диви прасета, придружени от малките им. Дребосъците бяха особено сладки с петнистите си гръбчета и издути коремчета. Най-вероятно по-рано ги бях подплашил, затова сега спокойно ги изчаках да си продължат разходката и да се скрият навътре в гората.
Особености на маршрута Панагюрски колонии – връх Братия
Като цяло бих определил маршрута като лесен, основно поради дължината му – около 4 километра в посока. С нормално туристическо темпо не би трябвало да ви отнеме повече от час и половина – два в едната посока.
Можем условно да разделим маршрута на две части, тъй като на около два километра след Панагюрски колонии се пресича асфалтов път. Съответно първия етап е по-полегат и се преминава една идея по-бързо. Пресичайки асфалтовия път обаче, пътеката започва да става все по-стръмна, като точно под върха наклонът е наистина сериозен.
Нещо друго, което трябва да отбележа е, че пътеката всъщност си е цял горски път и дори в един момент се разминах с камион, натоварен с дърва.
Почти през цялото време следваме стълбовете, като на места маршрута малко се отклонява от тях, а в последната и най-стръмна част под върха просеката ни остава вляво. Пътят преминава през приказна букова гора, чиято сянка лично за мен бе истински божи дар.
Именно в тази част от маршрута буковете лека полека започват да отстъпват, гората се разрежда и това е най-ясният знак, че сме близо до върха. Тук някъде забелязах, че има вода, както и корита за водопой. В района се отглежда доста добитък, така че лично аз не бих пил от тази вода, защото най-вероятно е непригодна за човека.
Щом излязох на билото на върха забелязах много крави в подножието на Братия, но това, което истински привлече погледа ми бяха шеметните гледки над Средна гора. Връх Братия може да е далеч от най-високите върхове по родните планини със своите 1519 метра, но ви гарантирам, че панорамата, която ще ви открие, ще ви напомни за Рила.
При ясно време би трябвало да се виждат северните склонове на Родопите, Рила, южните склонове на Стара планина, както и разбира се цялото било на Средна гора. Уви, когато аз се изкачих на върха, атмосферата не беше чак толкова чиста, но все пак останах повече от впечатлен от видяното.
Ако имате повече време, можете да продължите по билото на запад до близката хижа “Братия”. Други маршрути в района на Панагюрски колонии включват хижите “Сакарджа” и “Павел Делирадев”. За жалост, него ден нямах достатъчно време за по-дълги разходки, но задължително ще поправя този пропуск в близко бъдеще.
Най-важното накратко:
- Началната точка на маршрута е езерото с лилиите в центъра на Панагюрски колонии.
- Маркировката е в зелен цвят, а просеката и електрическите стълбове са основния ни ориентир. Движим се почти до самия връх по тях.
- Дължината на маршрута е около 4 километра в посока, а времето за изминаване 1:30 – 2:00 часа в посока.
- Маршрутът е кратък, но има много стръмни участъци.
- Минава се по горски път, теренът не е техничен.
- Вода има под върха, но не мисля, че е годна за пиене. Носете си поне литър в раницата, а в горещо време и повече.
- Маршрутът е подходящ както за начинаещи, така и за опитни туристи.