Една моя много близка приятелка веднъж ми каза “Човек трябва поне веднъж в годината да отиде в Италия”. Е, аз спокойно мога да кажа, че посетил веднъж хижа “Чаирски езера” на човек му се иска да се връща там всяка година.
Ако има едно място, което е събрало в себе си гозбите, чара, загадките, тишината и квинтесенцията на Родопа, то това са именно Чаирските езера. До Чаирски езера може да отидете, както с велосипед или високопроходим автомобил, така и пеша.
Връх Баташки снежник предлага толкова обширна гледка, че са малко родопските върхове, които могат да се мерят с нея. В тази публикация ще разгледаме един от най-популярните маршрути към върха, а именно този през Нова махала.
Връх Голяма Сютка е един от първенците на Родопите – със своите 2186 метра надморска височина, върхът е само с 4 метра по-нисък от Голям Перелик. Намира се в Западните Родопи, част от масива Баташка планина.
Изходни пунктове за Сютка са градовете Велинград и Ракитово, но изкачване може да се осъществи и откъм местността Каратепе между Велинград и Сърница. Името има няколко вариации сред които Сютка, Суткя и Сюткя са най-разпространените.
В днешния материал ще разгледаме изкачването на Голяма Сюткя от местността Гаралов чарк и спускането по пътеката към Велинград. В този си вид маршрутът е полукръгов и за целта отидохме с автомобил до Гаралов чарк, откъдето продължихме пеша.
Дяволската екопътека посетих за първи път през вече не толкова близката 2018 година. Тогава съчетахме посещението на този тъй магичен район на Родопите с изчакване на Орлово око по пътеката от село Ягодина. От 2018 година до 2024 година обаче много вода изтече и бях позабравил почти изцяло преминаването на Дяволската екопътека.
Ибърският дял на Рила е сравнително непопулярен в сравнение с останалите дялове на Рила, но пък със сигурност има с какво да го запомните.
Ландшафтът значително се различава от Мальовишкия, да речем, и има леко исландкси тип – върховете са масивни, с мека трева по склоноветe. Камъни и зъбери почти не се срещат, отвесните скали са рядкост, а изкачванията са меки и полегати. Цялостното усещане е, че в определени моменти уж се движите, но пейзажът не се променя особено.
Макар и последните няколко години умишлено да избягвам фейсбук и социалните мрежи като цяло, работата ми е такава, че ми се налага да ги използвам. Така съвсем случайно в един работен ден, фейсбук ми показа пост от група, в която въобще не членувам.
Хижа “Синаница” отдавна ми седи в списъка с непосетени места в Пирин. По една или други причина всеки път щом се наканя да я посетя, я времето се разваля, я другарите планинари в последния момент решават да сменим маршрута.
Трябваше да е най-обикновена разходка. Час и половина на отиване и час и половина на връщане. Два банана в раницата, половин шоколад и литър вода щяха да са напълно достатъчни. Теренът беше мек, снежна покривка нямаше. Вятърът учудващо също бе едва забележим.
Талибаните превзеха Афганистан!
Политическата нестабилност в страната се увеличава!
Идва поредната вълна COVID-19!
Това съвсем не са заглавия от медиите, макар и да звучат така. И определено ме карат да си мисля, че всичко отива по дяволите. Изглежда светът е устремен към своя край, а упадъкът, на който ставаме свидетели ни се струва неизбежен.
