Сладко от смокини

Тая съвсем обикновена и битова история съвсем нямаше да бъде обект на нашия разказ, ако не се бе случила по средата на лятото в едно село, проснало се необезпокоявано в полите на Родопите. То беше от тия села, дето навремето били много олюдени, а днеска из улиците им се гонят избягалите от кофите за боклук трънаци, изхвърлени из нечий двор.

Continue Reading →

Котешки чал, Кончето и Джамджиев ръб за един ден

Обзалагам се, че имате поне един приятел, който винаги дава щури идеи за уикенда. Обзалагам се също, че ви ги дава в работно време. Това е коварно поради две причини – първо, не слушате много внимателно предложението и второ, вече сте неработоспособни.

Continue Reading →

Ден 3 – В другата България – откъс от “Щастливците не карат колело”

Делничен ден в началото на лятото. В София е пълно с автомобили. Хората бързат за работа, изнервени са и хич не им се занимава с мен. Още повече, че тогава все още бях по-паянтов от прохождащ малчуган, втурнал се към надуваем замък. Аз се притеснявам, понеже колелото е неконтролируемо, те ми бипкат, аз се панирам още повече и просто се моля веднъж завинаги да изляза от града. Тежка беше тая битка с трафика, но в крайна сметка излязох невредим от нея.

Continue Reading →

Ден 1 – Велинград – София – откъс от “Щастливците не карат колело”

Да, знам. Можех просто да тръгна от Видин и да си спестя едни 300 километра по българските пътища. Само че не го направих, защото в моята глава всичко беше планирано стотици и хиляди пъти. Трябваше да тръгна точно от Велинград. От къщата, в която съм израснал. Да си налея вода от чешмата на улицата, точно както правех всеки път, когато излизах с колелото като дете.

Continue Reading →

Култура ли е, ракия ли е?

Истината, Рокси, е, че хората не знаят как да пият ракия. Нямат културата да общуват с тая свещена напитка. Неглижират я. Не я взимат на сериозно. Надсмиват ѝ се докато надигат чашите скъпо уиски или пък, някак между другото си я мятат в гърлaтa, без да ѝ отдадат дължимото.

Тя милата все по-малко внимание получава, но това не я отказва да им помага, да ги учи, да ги съветва и напътства, когато в крайна сметка са изгубили всякаква друга вяра и са опрели до нея. Ракията е винаги при нас, но има тъжната участ да присъства в стаята без никой да я вижда.

Continue Reading →

Дневникът на един съкратен

Казват, че в живота на човека има три събития, които имат ролята на крайъгълен камък – раждането, сватбата и смъртта. Е, аз бих добавил и четвърто – първото съкращаване от работа.

Имах възможността да преживея от първа ръка това паметно събитие и да бъда главен герой в него. Съдбата ми бе отредила да се сблъскам със суровата действителност. Срещата ни беше неочаквана, но за сметка на това бях изкаран на главната сцена по долни гащи.

Continue Reading →

Лъжите на дълбокия сняг – разказ

Тая работа се случи миналата година по Коледа. Снег беше затиснал целия град и така тежеше, като че ли с мокра аша си се покрил. Ама снег до кръста ти казвам. Половината град без ток седи – далекопроводите се скъсали некъде из гората. Дърветата натежали от снега и взели да падат баш врез жиците. Пуста да опустее и зимата ти и чудо.

Continue Reading →