Защо всичко отива по дяволите?

Талибаните превзеха Афганистан!

Политическата нестабилност в страната се увеличава!

Идва поредната вълна COVID-19! 

Това съвсем не са заглавия от медиите, макар и да звучат така. И определено ме карат да си мисля, че всичко отива по дяволите. Изглежда светът е устремен към своя край, а упадъкът, на който ставаме свидетели ни се струва неизбежен.

Continue Reading →

Ето защо си нещастен…

Предполагам, че щом сте тук, то има поне една сфера в живота ви, в която не се чувствате щастливи. Може би заплатата ви не е толкова голяма, колкото ви се иска. Или пък работата ви не е толкова престижна, колкото на приятелите ви. Може би не ви върви в любовта или нещо изначално е сбъркано и щастието все ви се изплъзва.

Continue Reading →

Защо конспирациите са толкова секси?

Като тийнейджър бях запленен от какви ли не конспиративни теории – вярвах, че кацането на луната е инсценирано, че Джон Ленън е убит по поръчка на американските тайни служби, че светът се управлява от рептили и какви ли не подобни фантасмагории. По едно време дори бях убеден, че Майкъл Джексън е инсценирал смъртта си само за да намери спокойствие.

Колкото повече се задълбавах в различните конспирации, толкова по-объркан се чувствах. Малко по-малко почнах да си давам сметка, че огромна част от тях лежат на неверни твърдения и звучат откровено абсурдно.

Continue Reading →

Чаирски езера – родопската крепост на гостоприемството

За пръв път чух за Чаирски езера през 2019 г. Тогава по време на дългото ходене от хижа “Грънчар” до Мусала един мой съученик не спря да говори за тях. Колко били красиви, колко приятен събеседник бил хижаря и колко вкусни били мекиците в хижата.

Continue Reading →

На края на май

Спомняш ли си онова усещане, което идва в късна пролет, когато цялата природа е нацъфтяла и е неизбежно да не се захласнеш я по някоя нова муза, я по блян, спуснал се като цветен прашец от небето?

Continue Reading →

От Безбог до Каменица е най-благо

Сигурно и вие имате приятели, които ви казват, че прехода, на който ще ви водят, е лек и приятен и хич няма да усетите как минава времето. После обаче се оказва, че мястото, към което сте тръгнали, е труднодостъпно и въобще не е толкова близо, колкото са ви убеждавали. Е, мили мои, този приятел съм аз.

Continue Reading →

Не плачете за Македония

Часът е седем сутринта на десети юни. Слънцето току що се е показало над Галичица. Водите на езерото хвърлят игривите си отблясъци по околните къщи.

Излизам на терасата на хостела, намиращ се в старата част на града. Пред себе си виждам тесните калдъръмени улички, които лакътушат между старите къщи. По тях снощи преминаха сватбарите. Това бе поредната сватба, на която съвсем случайно станах свидетел.

Continue Reading →

Йончево езеро – Страшно езеро – х. Мальовица

Забелязали ли сте как българите имаме чудния навик да си взимаме отпуска, за да си свършим някаква лична работа? И аз не го бях забелязал, докато преди две седмици гордо заявих на един приятел „Другата седмица съм в отпуска и най-накрая ще мога да изчистя повечето от задачките, които са ми се насъбрали“.

Continue Reading →

6+ причини да сме благодарни на covid-19

Здравейте, другари! Отдавна не съм минавал през този блог, но ето че след дълга пауза отново настана време да ви разкажа туй-онуй.

Пригответе се, този пост ще бъде дълъг и от него няма да научите нищо повече от това защо оставих София на софиянците и заживях отново във Велинград.

Continue Reading →