Благословени са онези, изкачили връх Вихрен поне веднъж. Дваж благословени са онези, които никога не са стигали до него, минавайки по небезизвестния Джамджиев ръб. На тях тепърва им предстои да вкусят един от най-вълнуващите сегменти в Пирин, да се потопят във великолепието на Големия Казан, да зърнат съвсем отблизо разцъфтелите еделвайси и най-вече да получат доза адреналин под зорките погледите на дивите козли.
Днес ще ви дам идея за техничен и много красив кръгов маршрут в района на хижа “Вихрен”. Заедно ще преминем ронливия Джамджиев, ще научим повече за печалната му слава, ще огледаме най-южния ледник в Европа, ще изкачим върховете Вихрен, Овинати и Муратов, преди да се спуснем към Муратовото езеро и хижа “Вихрен”.
Хижа “Вихрен” – Джамджиев ръб – връх Вихрен
Маршрутът ни започва от хижа “Вихрен”, до която в зависимост от сезона можете да достигнете и с личен автомобил. Имайте предвид, че обикновено през август месец достъпът до хижата е ограничен за автомобили в часовете между 8:00 и 16:00. В такъв случай ще трябва да оставите автомобила си на Шилигарника и да продължите или пеша до хижата, или да се качите на някое от редовните бусчета, които извозват туристи до хижата.
Паркирахте ли вече? Тогава да стягаме обувките и да поемаме по червената маркировка към върха. В началото пътеката към Вихрен е само една и е много добре обособена, все пак се изкачваме към най-високия връх в Пирин. Постепенно набираме височина, започваме леко да се поизпотяваме и да се чудим дали не можехме просто да се наслаждаваме на природата от барчето пред хижа “Вихрен”.
Разбира се, това винаги е опция, но кому е нужно да се лишаваме от удоволствието да прекараме един слънчев летен ден по билото на планината?
Не след дълго пред нас започват да се откриват един по един Бъндеришки чукар, Западна Рила, Банско и цялото разложко поле, а отсрещния Тодорин връх (Тодорка) вече съвсем не прилича на онази канара, която съзряхме от паркинга пред хижа “Вихрен”.
Докато се движим по пътеката внимаваме за момента, в който тя се разделя. И двете отклонения са боядисани в червено и водят към Вихрен, но ние трябва да хванем дясното (което ни отвежда на север), ако искаме да минем по Джамджиев ръб. Лявото също би ни отвело на Вихрен, но тогава ще изкачим върха по ронливия му южен склон.
Хващаме пътеката надясно, която пресича целия източен склон на върха и върви в посока Казаните, Кутело и Кончето. Тук изкачването става по-полегато, пресичат се няколко поточета, но все пак трябва да внимаваме, защото склонът е стръмен и не бихме искали да изпитваме силата на гравитацията.
Как да разберем, че сме стигнали до Джамджиев ръб?
Точно на Джамджиев ръб пътеката прави рязко ляв завой и започва да се спуска леко надолу към заслон “Казана”. Тук вече трябва да напуснем официалната пътека, маркирана с червено и да поемем нагоре по ръба.
В началото на ръба теренът е сравнително лесен за преминаваме – върви се по трева и тук-таме камъни. Трасето обаче бързо се изменя, първо защото ръбът започва да се стеснява и второ, защото започваме да се движим изцяло по скалите. Официална маркировка няма, но за ориентир са ви пирамидките, както и самият ръб – почти изцяло се движим само по него.
Тук искам да отбележа, че нагоре маршрутът става все по-опасен, техничен и неприятен за хора със страх от височини. Ако сметнете, че не е за вас, все още не е късно да се върнете обратно до червената маркировка и да продължите по нея.
Условно бих разделил Джамджиев ръб на три части. Първата и най-ниска е най-лесна за преминаване. Втората обаче има много технични отсечки, през които преминаването винаги носи известен риск, защото на места трябва да използвате ръцете си, както и поставените въжета. Според мен най-големият риск идва от това някое парче скала да се откърти под тежестта ви. Другият проблем е, че от дясната ви страна е отвесен склон, очертаващ Големия Казан, а от ляво склонът е с наклон от над 50 градуса. Третия сегмет от Джамджията обаче съвсем не е толкова техничен. Да, стръмно е, изморително е, но поне вече не се минава буквално по ръба на Големия Казан.
Така, след като вече споменахме за техническите детайли на Джамджиев ръб, време е да ви споделя и няколко интересни факта, които да направят преминаването ви по него по-ведро.
На Джамджиев ръб съм виждал може би най-голямата концентрация на еделвайси в Пирин. Гледайте ги, снимайте ги, радвайте им се, но не ги късайте. Не само, че е незаконно, но по този начин бихте застрашили популацията на едно от най-крехките растения в Европа.
От Джамджиев ръб също се открива гледка към целия Снежник. Макар и малък, Снежника е най-южният ледник в Европа. Той лежи в Големия Казан, в подножието на северния склон на Вихрен и е от особен научен интерес, тъй като позволява на учените да наблюдават в реално време ефекта от климатичните промени. Не случайно първоначалната функция на заслон “Казана” е била да подслонява учените от БАН, които изучавали ледника.
И последно е редно да спомена, че името на ръба идва от името на алпиниста Атанас Джамджиев, който преди близо 100 години намира смъртта си в тачи част на Пирин именно след падане.
Красиво, опасно, пиринско!
След като внимателно сме преодолели средния и най-техничен участък от Джамджиев ръб, ни остава да избутаме третата третина от ръба. Силите ни вече са понамалели, но поне тук се ходи по-лесно, а и билото на Вихрен е все по-близо.
Стигнем ли върха ни очаква заслужена почивка. Хапваме, пийваме, снимаме се на металната пирамида, оглеждаме се наоколо и попиваме с поглед Тодорка, хижата, Стражите, Синаница, Кутело, Кончето, Рила, Беласица и десетките езера, пръснати из планинските циркуси.
Вихрен е доста ветровито място, така че дори в летните горещини горе може да ви захладнее. Имайте го предвид, когато си стягате раницата предния ден.
От Вихрен към Муратов връх
Щем не щем трябва да тръгваме. Насочваме се надолу по южния склон на Вихрен, следвайки червената маркировка. Слизането е сериозно – за около един километър трябва да спуснем близо 300 метра до Кабата. А Кабата е мястото, където пътеката се разделя – надолу и наляво продължава към хижа “Вихрен”, а напред по хребета води към Овинати връх.
Ние продължаваме по хребета към Овинати. Пътеката е приятна и лека за преминаване. Редуват се тревисти с каменисти участъци, както и леки изкачвания и спускания. Като цяло този хребет не би ви затруднил, все пак преди малко минахте през Джамджиев ръб, който е истинското предизвикателство за деня.
Е, редно е да отбележа, че отсечката от Овинати до Муратов връх е една идея по предизвикателна, но най-вече от гледна точка на това, че има няколко обрасли с гъсти клекове участъци, които при възможност е добре да заобиколите или подсечете. Хубавото пък е, че тук можете да се насладите на малко повече езера и на малко по-различни върхове. Ако Вихрен и Кутело са огромните и внушителни масиви, които доминираха пейзажа през първата част от маршрута, тук вече Муратовия, Бъндеришкия и Влахинският циркус придават съвсем различен облик на планината – имаме повече растителност и далеч повече езера (изброих доста над 10).
Може би мястото, на което трябва да оделите най-много внимание е изкачването на самия Муратов връх. Вместо да поемете право нагоре по реброто, идващо от Овинати връх, трябва първо да подсечете Муратов връх и да го изкачите по обратния склон – този откъм Спано поле. Предупреждавам ви, защото аз направих тази глупост и ми се наложи да се катеря по почти отвесните скали точно под върха – преживяване, с което си взех дозата адреналин за година напред. Та идеята ми е, наближите ли Муратов, просто следвайте пирамидките и недейте да експериментиране с наглед по-къси маршрути.
А Муратов, ех, Муратов… Връх не от най-високите, но в самото сърце на Пирин. Около него езера, циркуси и туристически маршрути във всяка посока.
Ние обаче се разбрахме, че ще правим кръгов маршрут, затова се насочваме първо към едноименното Муратово езеро под върха, а оттам и към оживената пътека към хижа “Вихрен”. Оживена, защото Муратовото езеро е любима дестинация на начинаещи и напреднали туристи, но също и защото лежи на пътеката свързваща хижа “Вихрен” със Синаница.
Най-важното накратко:
– По протежение на маршрута няма много вода, освен в първия един час по пътеката от хижа “Вихрен” към Джамджиев ръб.
– Цялата дължина на маршрута е около 10 километра, но поради труднодостъпния терен, на нас ни отне 10 часа да я изминем. Денивелацията е около 1300 метра.
– Ако решите, че Джамджиев ръб не е за вас, можете да го пропуснете, като просто следвате червената маркировка за връх Вихрен.
– Носете си храна за цял ден и подходящи дрехи. Времето във високата планина е възможно да се промени изключително бързо.