Какво, ако ви кажа, че обиколката на Санстефанска България е само 76 километра? Даже смея да твърдя, че за една събота можете да я минете цялата и то на колело. Знам, че ви се струва пълен абсурд, но след малко ще се убедите сами, че нито ви лъжа, нито си измислям. Този пътепис е съвсем истински и всички местности, села и хора, които ще срещнете в него, са от плът и кръв.
Пътешествия
Тук ще намерите всички места, които съм посетил с колело, с куче или с приятели.
Кратък велинградски разговор с Инспектор N-Joy
Котешки чал, Кончето и Джамджиев ръб за един ден
Обзалагам се, че имате поне един приятел, който винаги дава щури идеи за уикенда. Обзалагам се също, че ви ги дава в работно време. Това е коварно поради две причини – първо, не слушате много внимателно предложението и второ, вече сте неработоспособни.
Ден 3 – В другата България – откъс от “Щастливците не карат колело”
Делничен ден в началото на лятото. В София е пълно с автомобили. Хората бързат за работа, изнервени са и хич не им се занимава с мен. Още повече, че тогава все още бях по-паянтов от прохождащ малчуган, втурнал се към надуваем замък. Аз се притеснявам, понеже колелото е неконтролируемо, те ми бипкат, аз се панирам още повече и просто се моля веднъж завинаги да изляза от града. Тежка беше тая битка с трафика, но в крайна сметка излязох невредим от нея.
Ден 1 – Велинград – София – откъс от “Щастливците не карат колело”
Да, знам. Можех просто да тръгна от Видин и да си спестя едни 300 километра по българските пътища. Само че не го направих, защото в моята глава всичко беше планирано стотици и хиляди пъти. Трябваше да тръгна точно от Велинград. От къщата, в която съм израснал. Да си налея вода от чешмата на улицата, точно както правех всеки път, когато излизах с колелото като дете.