Връх Баташки снежник предлага толкова обширна гледка, че са малко родопските върхове, които могат да се мерят с нея. В тази публикация ще разгледаме един от най-популярните маршрути към върха, а именно този през Нова махала.
Пътешествия
Тук ще намерите всички места, които съм посетил с колело, с куче или с приятели.
Зимно изкачване на връх Сютка през Гаралов чарк и спускане към Велинград
Връх Голяма Сютка е един от първенците на Родопите – със своите 2186 метра надморска височина, върхът е само с 4 метра по-нисък от Голям Перелик. Намира се в Западните Родопи, част от масива Баташка планина.
Изходни пунктове за Сютка са градовете Велинград и Ракитово, но изкачване може да се осъществи и откъм местността Каратепе между Велинград и Сърница. Името има няколко вариации сред които Сютка, Суткя и Сюткя са най-разпространените.
В днешния материал ще разгледаме изкачването на Голяма Сюткя от местността Гаралов чарк и спускането по пътеката към Велинград. В този си вид маршрутът е полукръгов и за целта отидохме с автомобил до Гаралов чарк, откъдето продължихме пеша.
Дяволската екопътека и Вълчи камък
Дяволската екопътека посетих за първи път през вече не толкова близката 2018 година. Тогава съчетахме посещението на този тъй магичен район на Родопите с изчакване на Орлово око по пътеката от село Ягодина. От 2018 година до 2024 година обаче много вода изтече и бях позабравил почти изцяло преминаването на Дяволската екопътека.
Връх Ибър и околността
Ибърският дял на Рила е сравнително непопулярен в сравнение с останалите дялове на Рила, но пък със сигурност има с какво да го запомните.
Ландшафтът значително се различава от Мальовишкия, да речем, и има леко исландкси тип – върховете са масивни, с мека трева по склоноветe. Камъни и зъбери почти не се срещат, отвесните скали са рядкост, а изкачванията са меки и полегати. Цялостното усещане е, че в определени моменти уж се движите, но пейзажът не се променя особено.
Къркъмски езера – Тодорка – хижа Демяница
Макар и последните няколко години умишлено да избягвам фейсбук и социалните мрежи като цяло, работата ми е такава, че ми се налага да ги използвам. Така съвсем случайно в един работен ден, фейсбук ми показа пост от група, в която въобще не членувам.
Хижа Вихрен – връх Синаница
Хижа “Синаница” отдавна ми седи в списъка с непосетени места в Пирин. По една или други причина всеки път щом се наканя да я посетя, я времето се разваля, я другарите планинари в последния момент решават да сменим маршрута.
Вълча порода
Трябваше да е най-обикновена разходка. Час и половина на отиване и час и половина на връщане. Два банана в раницата, половин шоколад и литър вода щяха да са напълно достатъчни. Теренът беше мек, снежна покривка нямаше. Вятърът учудващо също бе едва забележим.
Чаирски езера – родопската крепост на гостоприемството
За пръв път чух за Чаирски езера през 2019 г. Тогава по време на дългото ходене от хижа “Грънчар” до Мусала един мой съученик не спря да говори за тях. Колко били красиви, колко приятен събеседник бил хижаря и колко вкусни били мекиците в хижата.
От Безбог до Каменица е най-благо
Сигурно и вие имате приятели, които ви казват, че прехода, на който ще ви водят, е лек и приятен и хич няма да усетите как минава времето. После обаче се оказва, че мястото, към което сте тръгнали, е труднодостъпно и въобще не е толкова близо, колкото са ви убеждавали. Е, мили мои, този приятел съм аз.
Не плачете за Македония
Часът е седем сутринта на десети юни. Слънцето току що се е показало над Галичица. Водите на езерото хвърлят игривите си отблясъци по околните къщи.
Излизам на терасата на хостела, намиращ се в старата част на града. Пред себе си виждам тесните калдъръмени улички, които лакътушат между старите къщи. По тях снощи преминаха сватбарите. Това бе поредната сватба, на която съвсем случайно станах свидетел.