Пешеходен маршрут: Триград – Чаирски езера

Често задавани въпроси за маршрута Триград – Чаирски езера:

Колко е дълъг маршрутът и за какво време се минава?

Около 9 км в едната посока с около 800 м денивелация. Повечето туристи го изминават за 3 – 3 ½ ч.

Подходящ ли е за начинаещи?

Да. Теренът е умерено лек, добре маркиран и без технични участъци, но изисква туристически обувки и средна форма.

Има ли вода и храна по пътя?

Чешма има до бетонния мост на 6-ия км; след това вода и храна се предлагат само в хижа „Чаирски езера“.

Може ли да се стигне с джип или велосипед?

Да, но ако искате да отидете с джип или велосипед до хижата трябва да тръгнете от Османов вир по дерето на река Чаирска. Маршрутът е описан в тази статия.

Има ли смисъл да пренощувам в хижата?

Определено. Гостоприемният хижар Росен приготвя прочути родопски гозби, а наблизо са Пияната гора, връх Курубурун и изоставеното село Чамла.

Каква е маркировката и лесно ли е да се изгубя?

Маркировката се състои от червена боя и табелки, но на места е възможно да липсват табелки. GPS-тракът не е задължителен, но не пречи да си заредите такъв на телефона за всеки случай.

Една моя много близка приятелка веднъж ми каза “Човек трябва поне веднъж в годината да отиде в Италия”. Е, аз спокойно мога да кажа, че посетил веднъж хижа “Чаирски езера” на човек му се иска да се връща там всяка година.

Ако има едно място, което е събрало в себе си гозбите, чара, загадките, тишината и квинтесенцията на Родопа, то това са именно Чаирските езера. До Чаирски езера може да отидете, както с велосипед или високопроходим автомобил, така и пеша.

Continue Reading →

Зимно изкачване на Баташки снежник през Нова махала

Връх Баташки снежник предлага толкова обширна гледка, че са малко родопските върхове, които могат да се мерят с нея. В тази публикация ще разгледаме един от най-популярните маршрути към върха, а именно този през Нова махала.

Continue Reading →

Зимно изкачване на връх Сютка през Гаралов чарк и спускане към Велинград

Връх  Голяма Сютка е един от първенците на Родопите – със своите 2186 метра надморска височина, върхът е само с 4 метра по-нисък от Голям Перелик. Намира се в Западните Родопи, част от масива Баташка планина.

Изходни пунктове за Сютка са градовете Велинград и Ракитово, но изкачване може да се осъществи и откъм местността Каратепе между Велинград и Сърница. Името има няколко вариации сред които Сютка, Суткя и Сюткя са най-разпространените.

В днешния материал ще разгледаме изкачването на Голяма Сюткя от местността Гаралов чарк и спускането по пътеката към Велинград. В този си вид маршрутът е полукръгов и за целта отидохме с автомобил до Гаралов чарк, откъдето продължихме пеша.

Continue Reading →

Дяволската екопътека и Вълчи камък

Дяволската екопътека посетих за първи път през вече не толкова близката 2018 година. Тогава съчетахме посещението на този тъй магичен район на Родопите с изчакване на Орлово око по пътеката от село Ягодина. От 2018 година до 2024 година обаче много вода изтече и бях позабравил почти изцяло преминаването на Дяволската екопътека.

Continue Reading →

Връх Ибър и околността

Ибърският дял на Рила е сравнително непопулярен в сравнение с останалите дялове на Рила, но пък със сигурност има с какво да го запомните.

Ландшафтът значително се различава от Мальовишкия, да речем, и има леко исландкси тип – върховете са масивни, с мека трева по склоноветe. Камъни и зъбери почти не се срещат, отвесните скали са рядкост, а изкачванията са меки и полегати. Цялостното усещане е, че в определени моменти уж се движите, но пейзажът не се променя особено.

Continue Reading →

Къркъмски езера – Тодорка – хижа Демяница

Макар и последните няколко години умишлено да избягвам фейсбук и социалните мрежи като цяло, работата ми е такава, че ми се налага да ги използвам. Така съвсем случайно в един работен ден, фейсбук ми показа пост от група, в която въобще не членувам.

Continue Reading →

Хижа Вихрен – връх Синаница

Хижа “Синаница” отдавна ми седи в списъка с непосетени места в Пирин. По една или други причина всеки път щом се наканя да я посетя, я времето се разваля, я другарите планинари в последния момент решават да сменим маршрута.

Continue Reading →

Вълча порода

Трябваше да е най-обикновена разходка. Час и половина на отиване и час и половина на връщане. Два банана в раницата, половин шоколад и литър вода щяха да са напълно достатъчни. Теренът беше мек, снежна покривка нямаше. Вятърът учудващо също бе едва забележим.

Continue Reading →

Чаирски езера – родопската крепост на гостоприемството

За пръв път чух за Чаирски езера през 2019 г. Тогава по време на дългото ходене от хижа “Грънчар” до Мусала един мой съученик не спря да говори за тях. Колко били красиви, колко приятен събеседник бил хижаря и колко вкусни били мекиците в хижата.

Continue Reading →

От Безбог до Каменица е най-благо

Сигурно и вие имате приятели, които ви казват, че прехода, на който ще ви водят, е лек и приятен и хич няма да усетите как минава времето. После обаче се оказва, че мястото, към което сте тръгнали, е труднодостъпно и въобще не е толкова близо, колкото са ви убеждавали. Е, мили мои, този приятел съм аз.

Continue Reading →