Хижа “Синаница” отдавна ми седи в списъка с непосетени места в Пирин. По една или други причина всеки път щом се наканя да я посетя, я времето се разваля, я другарите планинари в последния момент решават да сменим маршрута.
Пътешествия
Тук ще намерите всички места, които съм посетил с колело, с куче или с приятели.
Вълча порода
Трябваше да е най-обикновена разходка. Час и половина на отиване и час и половина на връщане. Два банана в раницата, половин шоколад и литър вода щяха да са напълно достатъчни. Теренът беше мек, снежна покривка нямаше. Вятърът учудващо също бе едва забележим.
Чаирски езера – родопската крепост на гостоприемството
За пръв път чух за Чаирски езера през 2019 г. Тогава по време на дългото ходене от хижа “Грънчар” до Мусала един мой съученик не спря да говори за тях. Колко били красиви, колко приятен събеседник бил хижаря и колко вкусни били мекиците в хижата.
От Безбог до Каменица е най-благо
Сигурно и вие имате приятели, които ви казват, че прехода, на който ще ви водят, е лек и приятен и хич няма да усетите как минава времето. После обаче се оказва, че мястото, към което сте тръгнали, е труднодостъпно и въобще не е толкова близо, колкото са ви убеждавали. Е, мили мои, този приятел съм аз.
Не плачете за Македония
Часът е седем сутринта на десети юни. Слънцето току що се е показало над Галичица. Водите на езерото хвърлят игривите си отблясъци по околните къщи.
Излизам на терасата на хостела, намиращ се в старата част на града. Пред себе си виждам тесните калдъръмени улички, които лакътушат между старите къщи. По тях снощи преминаха сватбарите. Това бе поредната сватба, на която съвсем случайно станах свидетел.
Йончево езеро – Страшно езеро – х. Мальовица
Забелязали ли сте как българите имаме чудния навик да си взимаме отпуска, за да си свършим някаква лична работа? И аз не го бях забелязал, докато преди две седмици гордо заявих на един приятел „Другата седмица съм в отпуска и най-накрая ще мога да изчистя повечето от задачките, които са ми се насъбрали“.
Където Родопите се срещат с Рила и Пирин
Какво, ако ви кажа, че обиколката на Санстефанска България е само 76 километра? Даже смея да твърдя, че за една събота можете да я минете цялата и то на колело. Знам, че ви се струва пълен абсурд, но след малко ще се убедите сами, че нито ви лъжа, нито си измислям. Този пътепис е съвсем истински и всички местности, села и хора, които ще срещнете в него, са от плът и кръв.
Кратък велинградски разговор с Инспектор N-Joy
Котешки чал, Кончето и Джамджиев ръб за един ден
Обзалагам се, че имате поне един приятел, който винаги дава щури идеи за уикенда. Обзалагам се също, че ви ги дава в работно време. Това е коварно поради две причини – първо, не слушате много внимателно предложението и второ, вече сте неработоспособни.
Ден 3 – В другата България – откъс от “Щастливците не карат колело”
Делничен ден в началото на лятото. В София е пълно с автомобили. Хората бързат за работа, изнервени са и хич не им се занимава с мен. Още повече, че тогава все още бях по-паянтов от прохождащ малчуган, втурнал се към надуваем замък. Аз се притеснявам, понеже колелото е неконтролируемо, те ми бипкат, аз се панирам още повече и просто се моля веднъж завинаги да изляза от града. Тежка беше тая битка с трафика, но в крайна сметка излязох невредим от нея.