От Безбог до Каменица е най-благо

Сигурно и вие имате приятели, които ви казват, че прехода, на който ще ви водят, е лек и приятен и хич няма да усетите как минава времето. После обаче се оказва, че мястото, към което сте тръгнали, е труднодостъпно и въобще не е толкова близо, колкото са ви убеждавали. Е, мили мои, този приятел съм аз.

Continue Reading →

Не плачете за Македония

Часът е седем сутринта на десети юни. Слънцето току що се е показало над Галичица. Водите на езерото хвърлят игривите си отблясъци по околните къщи.

Излизам на терасата на хостела, намиращ се в старата част на града. Пред себе си виждам тесните калдъръмени улички, които лакътушат между старите къщи. По тях снощи преминаха сватбарите. Това бе поредната сватба, на която съвсем случайно станах свидетел.

Continue Reading →

Йончево езеро – Страшно езеро – х. Мальовица

Забелязали ли сте как българите имаме чудния навик да си взимаме отпуска, за да си свършим някаква лична работа? И аз не го бях забелязал, докато преди две седмици гордо заявих на един приятел „Другата седмица съм в отпуска и най-накрая ще мога да изчистя повечето от задачките, които са ми се насъбрали“.

Continue Reading →

Където Родопите се срещат с Рила и Пирин

Какво, ако ви кажа, че обиколката на Санстефанска България е само 76 километра? Даже смея да твърдя, че за една събота можете да я минете цялата и то на колело. Знам, че ви се струва пълен абсурд, но след малко ще се убедите сами, че нито ви лъжа, нито си измислям. Този пътепис е съвсем истински и всички местности, села и хора, които ще срещнете в него, са от плът и кръв.

Continue Reading →

Котешки чал, Кончето и Джамджиев ръб за един ден

Обзалагам се, че имате поне един приятел, който винаги дава щури идеи за уикенда. Обзалагам се също, че ви ги дава в работно време. Това е коварно поради две причини – първо, не слушате много внимателно предложението и второ, вече сте неработоспособни.

Continue Reading →

Ден 3 – В другата България – откъс от “Щастливците не карат колело”

Делничен ден в началото на лятото. В София е пълно с автомобили. Хората бързат за работа, изнервени са и хич не им се занимава с мен. Още повече, че тогава все още бях по-паянтов от прохождащ малчуган, втурнал се към надуваем замък. Аз се притеснявам, понеже колелото е неконтролируемо, те ми бипкат, аз се панирам още повече и просто се моля веднъж завинаги да изляза от града. Тежка беше тая битка с трафика, но в крайна сметка излязох невредим от нея.

Continue Reading →

Ден 1 – Велинград – София – откъс от “Щастливците не карат колело”

Да, знам. Можех просто да тръгна от Видин и да си спестя едни 300 километра по българските пътища. Само че не го направих, защото в моята глава всичко беше планирано стотици и хиляди пъти. Трябваше да тръгна точно от Велинград. От къщата, в която съм израснал. Да си налея вода от чешмата на улицата, точно както правех всеки път, когато излизах с колелото като дете.

Continue Reading →