Често задавани въпроси за маршрута Триград – Чаирски езера:
Колко е дълъг маршрутът и за какво време се минава?
Около 9 км в едната посока с около 800 м денивелация. Повечето туристи го изминават за 3 – 3 ½ ч.
Подходящ ли е за начинаещи?
Да. Теренът е умерено лек, добре маркиран и без технични участъци, но изисква туристически обувки и средна форма.
Има ли вода и храна по пътя?
Чешма има до бетонния мост на 6-ия км; след това вода и храна се предлагат само в хижа „Чаирски езера“.
Може ли да се стигне с джип или велосипед?
Да, но ако искате да отидете с джип или велосипед до хижата трябва да тръгнете от Османов вир по дерето на река Чаирска. Маршрутът е описан в тази статия.
Има ли смисъл да пренощувам в хижата?
Определено. Гостоприемният хижар Росен приготвя прочути родопски гозби, а наблизо са Пияната гора, връх Курубурун и изоставеното село Чамла.
Каква е маркировката и лесно ли е да се изгубя?
Маркировката се състои от червена боя и табелки, но на места е възможно да липсват табелки. GPS-тракът не е задължителен, но не пречи да си заредите такъв на телефона за всеки случай.
Една моя много близка приятелка веднъж ми каза “Човек трябва поне веднъж в годината да отиде в Италия”. Е, аз спокойно мога да кажа, че посетил веднъж хижа “Чаирски езера” на човек му се иска да се връща там всяка година.
Ако има едно място, което е събрало в себе си гозбите, чара, загадките, тишината и квинтесенцията на Родопа, то това са именно Чаирските езера. До Чаирски езера може да отидете, както с велосипед или високопроходим автомобил, така и пеша.
Един от най-добре маркираните маршрути започва от Триград и именно него ще разгледаме днес.
Къде се намират Чаирски езера?
Чаирските езера се намират в Западните Родопи на височина от около 1400 метра. Някои от езерата са с естествен произход, а други са изкуствено забентени. Местността Чаира, в която са разположени е в самите недра на планината – далеч от цивилизацията и ежбите на 21 век. Може би поради тази причина нейната оглушителна тишина и простор тъй силно въздействат на всеки гост на планината.
Планината в този край е дива и неопитомена (Вълчи камък и Дяволската екопътека са добър пример за това) – да срещнете стъпки от диви животни по пътеките е нещо нормално, да чуете воят на вълците през нощта също, както и да видите опустошителната водна сила на привидно малки поточета.
От Триград до Чаирски езера
Маршрутът от Триград до Чаирски езера започва от стопанския двор в началото на Триград. На влизане в селото се минава по дървен мост вляво към стопанския двор. Там има достатъчно място, където да паркирате и да се подготвите за около 8-9 километра сравнително леко ходене.
В началото се тръгва по стръмен черен път, който бързо бързо се извива над Триград. След няколко обратни завоя вече сме доста по-високо от селото и пътят ни отвежда на открита местност, обградена от сравнително млада гора. Тук някъде трябва да се оглеждаме за маркировка, защото туристическата пътека се отделя надясно от горския път.
Като казахме маркировка, в този участък тя е с червена боя. Има и доста табелки, но все пак се оглеждайте внимателно, тъй като планината е жива и къде поради обилен снеговалеж, къде поради силни пориви на вятъра е възможно маркировката да е нарушена на места.
От тук насетне ни очакват както стръмни (но кратки) гористи участъци, така и равни, обширни планински пасища. Колкото по-навътре навлизаме в планината, толкова по-вероятно е да разберем думите на Антон Дончев:
Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със … затворени очи, в себе си.
Такива са Родопите, като едно ширнало се море от вековни гори, дълбоки урви, отвесни скали и буйни реки. И всички те разказват истории за смели хайдути, за непреклонни девойки, за мрави и чудовища. В района на Триград ще чуете какви ли не истории за мравите – митични създания в женски облик, които обитават най-дълбоките дебри на планината и излизат нощем, за да пият кръв.
Е, ние мрави не видяхме (и слава богу), но пък посетихме предполагаемото им местообитание – Пияната гора. За Пияната гора ще дойде ред малко по-късно, нека сега първо стигнем до Чаирските езера.
Пътеката лъкатуши през гористи местности и, както споменахме, от време на време излиза и на открити пространства, позволяващи ни да надзърнем над родопското море.
След около 6 километра се излиза на добре обособен горски път, който идва от Османов вир и се движи в посока Чаирски езера. Това е пътят, по който можете да стигнете с джип или велосипед до хижата.
Веднъж стъпили на този път, имате две опции. Първата опция е да продължите нагоре по него до хижа “Чаирски езера”. Изберете ли тази опция ще минете през един свод, издълбан в планината.
Втората опция е да се спуснете надолу по черния път. Не след дълго се стига до бетонен мост, пресичащ река Чаирска. Тук е и единствената чешма по маршрута, за която се сещам. След като минете по моста се устремете веднага вдясно и нагоре. Първите 50-100 метра от пътеката са много стръмни и ронливи, но след това става по-полегато.
Този вариант ще ви отведе на самите Чаирски езера. Първо ще видите хижата, няколко стопански постройки, а след това едно по едно ще започнат да се показват и езерата.
В общи линии, който и двата варианта за достига на Чаирските езера да изберете, няма да сгрешите. Времето, за което се изминават, както и разстоянието са много близки, така че наистина е въпрос на избор дали искате да се движите по широк горски път, или пътечка. И в двата случая можете да разчитате на добра маркировка.
По принцип можете да си починете на хижата и да поемете обратно към Триград още същия ден, но моят съвет е да преспите поне една вечер на хижа “Чаирски езера”. Хижарят Росен е родопчанин като онези от филмите и книгите – добродушен, гостоприемен, сладкодумен и най-вече човечен. Гозбите и историите му са легендарни, тъй че би било жалко да се лишавате от тях.
Другата причина да отседнете в хижата е, че в околността има твърде много интересни места, които чакат да бъдат открити. На около 5 километра е изоставеното село Чамла, в което вековните каменни зидове на къщите са застинали, упорито надигащи чела над заобикалящата ги растителност.
Съвсем близо до Чаирски езера е и вече споменатата Пияна гора. Местните наричат така тази местност, защото поради една или друга причина всички дървета в тази гора са наклонени в една и съща посока, сякаш невидима ръка ги е натиснала още докато са били фиданки. За съжаление от Пияната гора не е останало много, тъй като последните години обилните снеговалежи и наводнения за затрили голяма част от нея. Все пак разходката е приятна и кратка.
Друго място, подходящо за бърза разходка (докато ви приготвят вечерята в хижата) е връх Курубурун, който се извисява над цялата местност Чаира и ще ви даде възможност да обходите с поглед не само Чаирските езера и хижата, но и да изпратите залеза.
Ако пък решите на следващия ден да продължите в друга посока, а не обратно към Триград, то опциите са Гьоврен (през изоставеното село Чамла), село Мугла и село Кестен (през резервата Шабаница).
Запис на целия маршрут в STRAVA: