Връх Голяма Сютка е един от първенците на Родопите – със своите 2186 метра надморска височина, върхът е само с 4 метра по-нисък от Голям Перелик. Намира се в Западните Родопи, част от масива Баташка планина.
Изходни пунктове за Сютка са градовете Велинград и Ракитово, но изкачване може да се осъществи и откъм местността Каратепе между Велинград и Сърница. Името има няколко вариации сред които Сютка, Суткя и Сюткя са най-разпространените.
В днешния материал ще разгледаме изкачването на Голяма Сюткя от местността Гаралов чарк и спускането по пътеката към Велинград. В този си вид маршрутът е полукръгов и за целта отидохме с автомобил до Гаралов чарк, откъдето продължихме пеша.
Гаралов чарк
До Гаралов чарк се стига по поддържан асфалтов път, който обаче не е в особено добро състояние, но е проходим от леки автомобили. За Гаралов чарк се тръгва от Ракитово в посока пещера Лепеница. Щом достигнем до Качаков чарк обаче, не се отбиваме вдясно по черния път за пещерата, а продължаваме напред само по асфалта. Гаралов чарк е там, където асфалта свърша. Това е точната локация.
На Гаралов чарк можете да си оставите колите, тъй като пътя свърша на сравнително обширна поляна, а малко преди края на асфалта има чешма. Това е едно от малкото места, на които можете да си налеете вода.
В нашия случай баща ми влезе в ролята на шофьор и след като ни остави, се върна във Велинград, но можете да достигнете до тук и с такси от Велинград.
От Гаралов чарк до Сютка
За върха се тръгва по продължение на асфалтовия път, който вече става черен. От тук до върха е само нагоре. Първоначално следвате черния път, но внимавайте, тъй като в рамките на десетина минутки трябва да се се отбиете вдясно и да поемете нагоре по реброто. Има табелки, затова си отваряйте очите. Малко след като поемете по пътеката, ще прекосите поточе и след това тя ще поеме наляво и стръмно нагоре.
Този участък от маршрута минава през стар лес и е добре маркиран. Местните туристи от Ракитово са се постарали да обозначат посоката, а и самата пътека се отличава добре. Имайте предвид обаче, че в този район падат огромни количества сняг и е възможно да има счупени клони и паднали дървета и съответно маркировката да е нарушена според обстановката.
След известно време наклонът става една идея по-полегат и се излиза в просека, на която по-принцип преди време имаше пейка, но този път не и в непокътнато състояние.
Обикновено тук някъде е необходимо да се използват снегоходки, защото вече гората е една идея разредена, а и пресичаме няколко голи пространства. Имал съм зимни изкачвания на Сютка, за които не се е налагало да използвам снегоходки, но е имало и много случаи, в които сме затъвали го кръста със снегоходки. Всички зависи от текущите условия и количеството снеговалеж предните дни.
Като общо правило не бих препоръчал атака на върха веднага след снеговалеж (освен ако не е първия за годината, какъвто беше нашия случай). Този маршрут следва изцяло северния склон на масива и снегът тук се задържа до средата на май, а дълбочината му редовно е над метър. Добре е да изчакате поне седмица, за да има време снегът да се слегне и фирнова. Така ще потъвате само 20-30 сантиметра и макар и бавно, ще можете да се движите дори без снегоходки.
Ние предприехме изкачване на върха в първото денонощие със снеговалеж за сезона – в края на ноември – и нямаше нужда от снегоходки.
Но да се върнем на пейката, за която споменах. Маркировката до този етап на маршрута е добра, но нагоре се губи на моменти, защото по пътеката има много паднали дървета. Въпреки това ориентацията е сравнително лесна – вървите само нагоре. Пътеката е видима в горските участъци, все още се виждат тук-таме табелки, а на поляните пресичате в посока само нагоре.
На една от тези поляни има каптажи и водохващания, които също могат да ви служат за ориентир. Вече сме набрали височина и при ясно време зад гърба ви ще се открият чудесни гледки към Чепинското корито, язовир “Батак”, Пашино бърдо, Баташки снежник и връх Милеви скали.
На едно от тези открити пространства ще видите разклонение надясно. Тук табелите указват Момин кладенец – малко изворче на не повече от 5-6 минути отклонение, от което можете да си налеете вода. Интересното на Момин кладенец е, че независимо от сезона, водата извира с един и същи дебит от цепнатина в скалата. Това е най-близкото място с вода до върха, за което знам.
Както и при предишните поляни и тук не се отбиваме (освен ако нямаме нужда от вода), а продължаваме нагоре. Склонът отново става стръмен, големите дърветата се разреждат и отстъпват място на по-ниски борчета и храсти. Преди да излезете на върха, ще минете през истински лабиринт от млади дръвчета, между които пътеката лукатуши непрестанно. Може да имате усещането, че се въртите в кръг, но всъщност сте на 2-3 минути от Голяма Суткя.
Местните жители на Велинград и Ракитово разказват, че от Сютка се виждало Бялото море, но както сами ще се убедите, това съвсем не е така. Макар и романтична, тази градска легенда остава далеч от истината. Цялото било на Сютка, както и на много други родопски върхове е обрасло с висока растителност. Специално масивът на Голяма и Малка Сютка е планинският район с най-висока линия на горския пояс в цялата страна. Може би това се дължи на сравнително мекия и влажен климат.
Връх Голяма Сютка е част от биосферния резерват “Мантарица” и е далеч от цивилизацията. Поради тази причина е особено богат на диви животни. Районът е естествена среда за благородни елени, сърни, лисици, вълци и кафяви мечки. Не е невероятно да се срещнете със сърни и елени, но вълците и мечките по-скоро биха избягали от вас още щом ви усетят. Ще трябва да се задоволите само със следите им.
Върхът разполага с два навеса. Първият, който ще видите, е просто навес и дава възможност за почивка на завет при лошо време. Вторият разполага с маса, две пейки и огнище. Не е необичайно в дълбоката зима да е затрупан до покрива.
От връх Сютка до Велинград
Изкачването от Гаралов чарк до върха отнема между 2 и 3 часа в зависимост от сезона и снежната покривка. Спускането от Сютка до Велинград отнема около 6 часа. Поради тази причина е добре да разполагате с челник, защото вероятността да замръкнете през зимата не е малка.
Пътеката към Велинград следва през цялото време билото и гони посока северозапад. Щом тръгнете от върха в посока Велинград, ще се озовете на една обширна поляна. Вляво се открива гледка към Пирин, а в десния (северен) край на поляната има изградена противопожарна кула, на която можете да се качите и да се насладите на Родопите, Рила и Пирин.
В тази част от маршрута маркировката е добра и е смесица между боя, табели и железни колове. За кратко се влиза отново в гора и след това се излиза отново на открито пространство с прекрасен изглед към Пирин и Рила. На този етап следваме само коловата маркировка, докато пътеката не влезе в гората, която местните познаваме под името Темните ели.
Темните ели е много гъст горски участък, в който вероятността да изгубите пътеката не е малка. Причината е, че има стотици паднали дървета, които скриват пътека и съответно са унищожили и маркировката. На места е възможно да видите табели и избледняла боя, но районът е див и се променя всяка година. За предпочитане е използвате gps трак, за да не се отклоните прекалено. Ако нямате навигация, можете да използвате карта и компас. Пътека гони направлението Голяма Сютка >> Биндер >> Чадъра >> Сертьова чука >> разклонът за пещера “Лепеница” (откъм Велинград).
След като излезете от Темните ели, ще се озовете на местност Биндер. Там има новоизградени заслон и чешма. Името на местността има интересен произход. Чувал съм от стари велинградчани, че в бурните години след Освобождението районът бил свърталище на гръцки разбойници. По него време Княжеството е в процес на изграждане на железопътната линия София – Пловдив – Цариград. С изграждането били натоварени инженери от Австрия и Германия. Един от тях, именуван Йосиф Биндер, бил отвлечен от разбойниците гърци на гара Белово. Те го държали в плен в горите под Сютка с цел откуп. След месеци заточение, Йосиф успял да избяга и да разкаже историята си на местните жители и така името му останало нарицателно за поляните под Суткя.
Около Биндер се появяват отново за малко познатите ни колове, но често са обрасли и труднозабележими. Тук се забелязват и първите признаци на цивилизация – горски пътища, най-често използвани за ловни цели.
Най-общо казано пътеката ту следва черния път, ту влиза отново в гората, като в един момент вече не е пътека, а много широк (нов) горски път с дренажи, подпорни стени и канавки. Не се заблуждавайте обаче, все още сме много далече от Велинград.
По този голям горски път се движим около един час, като вляво от нас остава връх Чадъра. Скалният феномен там наподобява гъба и се смята, че траките са го използвали за свещенодействия.
Много е важно да се отбием от пътя в посока връх Сертьова чука, защото ако не го направим, ще се спускаме ненужно дълго към река Лепеница, пресичайки старата каменна кариера.
Пътеката подсича югозападно връх Сертьова чука и почти веднага след това изчезва. Тук дори с gps трак е трудно да намерите пътеката, защото е ужасно обрасла с храсталаци и в общи линии се следва самото билото, докато то не се забие в Чепинска река. Възможно е да се озовете в няколко малки ферми и обори (има кучета), но в общи линии това е краят на маршрута. На този етап можете да продължите 2 километра пеша по асфалтовия път до Велинград или да извикате приятел или такси да ви вземе.
Неща, за които да внимаваме:
- Районът е изключително див и отдалечен от населени места. Обмислете добре екипировката си и храната си според възможностите си и текущите условия.
- Носете със себе си челник и външна батерия за телефона си.
- По възможност използвайте gps трак.
- Маркировката е добра от Гаралов чарк до Сютка, но почти липсва от върха до Велинград .
- Вода има на Момин кладенец и на Биндер.
- На опредлени места обхватът се губи.
- В района няма хижи и заслони подходящи за нощуване.
Запис на целия маршрут в STRAVA можете да разгледате на този линк.