Истината, Рокси, е, че хората не знаят как да пият ракия. Нямат културата да общуват с тая свещена напитка. Неглижират я. Не я взимат на сериозно. Надсмиват ѝ се докато надигат чашите скъпо уиски или пък, някак между другото си я мятат в гърлaтa, без да ѝ отдадат дължимото.
Тя милата все по-малко внимание получава, но това не я отказва да им помага, да ги учи, да ги съветва и напътства, когато в крайна сметка са изгубили всякаква друга вяра и са опрели до нея. Ракията е винаги при нас, но има тъжната участ да присъства в стаята без никой да я вижда.
Хората нямат културата да пият ракия. Някои я смучат по паркове и пейки, ей така между другото, сякаш е някаква разгазирана бира оставена на слънце. Други пък ги е срам като излязат на първа среща с някоя девойка да си поръчат една ракия със салатата и за смях стават като се мъчат с разни блудкави ликьори и никому неизвестни изветрели джинове и бели вина. Третият чешит хора, Рокси, третият чешит е най-коварeн и най-просташки се държи с ракията.
Може ли такова безобразие, такова варварско кощунство, такива зверства и посегателство върху тая светиня. Остави факта, че грам няма да я похвалят и да отличат нейните забележителни вкусови качества, ами тия третите с лека ръка я предлагат я на гост, я на някой от семейството си топла. Топла ти казвам. На стайна температура. Нямат културата да пият ракия някои хора и това си е. Ще ми дават топла ракия със студена салата, дето доматите и краставиците до преди две минути мръзнеха в хладилника. Ама то да ме е срам да ти обяснявам какво съм видял и на какви съм се нагледал. И в тая топла ракия лед ми слагат. И защо ми е на мене тоя лед? Защо ми е на мене лед в ракията? Ами че нали като ми го турите тоя лед в ракията, тя вече ни вкус има, ни аромат. Пийте си я вие тая разредена ракия или по-добре, хич и не я пийте, понеже тъй като ви гледам, културата ви я няма, че да я пиете.
Гледаш ги, моля ти се, уж големи хора, уж интелигетни, врели и кипели, а дойде ли време една ракия да ти сипят, ясно ти става, че на тях никакво доверие не може да имаш. Слушай ме внимателно, Рокси, слушай ме, мойто момиче! От мен да знаеш, че по отношението на човека към ракията можеш да познаеш що за стока е. Даде ли ти топла ракия, безотговорен е. Предложи ли ти лед, наглец е. Сипе ли ти, без да я похвали, без да каже барем една блага дума за нея, то да знаеш, че тоя човек е егоист и от нищо друго и никой не се интересува освен от себе си. Тия хора дръж далеч от себе си, ракията им обаче не подценявай.
И по друго ще ги познаеш тези некултурните. Те я пият ракията или да си изгубят ума, или ей така, колкото да има с какво да си излапат вечерята. Няма да се седнат да си поговорят, да си споделят проблемите, всеки да се похвали с нещо. Пък и някой да се оплаче, ако трябва. Да си поплаче, та душата му да разбере, че и нея човек я носи. Няма бе, Рокси, няма. Мълчат, лапат бързо сухия хляб и даже няма голямата политика да избистрят. То и кибици не са тия, ами са празни, кухи отвътре.
А може да е друго, може да инак. Ракията иска отношение и внимание. Иска първо да я направиш с мерак. Иска да я превариш барем един път. Иска да полежи в дъбово буре, па да остане там да ѝ се смекчи малко характерът. Тя първоначално е буйна като юноша и все гледа пакост да направи. За това старите майстори, па и културните хора, първо у бурето я слагат. Знаят те как да я укроятят, как да я прикоткат и опитомят.
Народът е казал, че каквото си посееш, такова ще пожънеш и прав е народа, Рокси, и неговата правота, който е оспорил, той за смях е станал. Ракията не можеш да я направиш кротка и смирена докрай, понеже тя по природа е необуздана и първична. Тя е котка – ще ти даде да отъркаш в нея, но ако прекалиш, ще те одраска. Но пък и баш котка не е, щото котките мъдростта си я не казват, а ракията знае и да те развесели и да те утеши. Но най-вече, Рокси, ракията обича благата дума. Вярно е, че нейната първична природа и кураж ще ти даде, ако нужда стане, но поначало ракията е с широка душа. И да се ежи, не е за лошо, ами понеже неправди ракията не търпи.
Но да се върнем на културата, която вече няколко пъти споменахме. Тия, които я имат, с мерак я пият ракията и говорят за нея като за жив човек. Те грижливо са я подредили в стъклени шишета и са ги оставили на почетните им места в хладилника. Те няма да те баламосват с топла ракия, няма да ти пробутват съмнителен лед от найлонови пликчета, ами ще ти сипят толкова студена ракия, че зъбите ти да затракат. И гола тая ракия няма да ти я дадат, от мен да знаеш. Ще ти надробят салатка, сланинка ще резнат или ако е зима, бъди сигурна, че кисело зеле ще ти предложат. И не какво да е зеле, ами и червено пиперче ще му ръснат отгоре. Да видиш ти тогава ракията просташко пиене ли е или простаци са тия дето я подминават.
Културният човек ще седне и ще си поприказва с теб, но първо за ракията си ще намери две думи да каже – откъде е плодът, колко време е отлежавал и такива ми ти работи. Тия думи са израз на голяма, чиста и заслужена любов. Така човек за хора не говори и няма и да проговори.
Ракията иска да се отпуснеш, да забравиш за тревоги и неволи и да се обърнеш към семейството си. Да му отделиш внимание, да се порадваш да децата, да оставиш телефона в другата стая, да глътнеш глътка свеж въздух, па ако може и да погледнеш към звездите. Ако ли пък си с компания, песен да запеете или пък хоро да извиете. Такава е тя, не иска скъпи заведения и лъскави чаши, ами само иска човек да си и човешкото да си не забравяш.
Ама е, културата нямат хората да я разберат и като я неразбират, не знаят и какво да я правят. Хайде сега ела с мене да наточим една бутилка и да идем на гости на Гената, че чака човекът, чака и той да си каже мъката.