Дяволската екопътека посетих за първи път през вече не толкова близката 2018 година. Тогава съчетахме посещението на този тъй магичен район на Родопите с изчакване на Орлово око по пътеката от село Ягодина. От 2018 година до 2024 година обаче много вода изтече и бях позабравил почти изцяло преминаването на Дяволската екопътека.
С добра група приятели се запътихме към село Ягодина през един топъл и слънчев октомврийски ден. От тези, които ни позволяват да оценим красотата и свежестта на есента. Идеята ни бе пресметливо прекъсната от местните екскурзоводи и веднага щом се отбихме от главния път Доспат – Девин в посока Ягодина ни посрещна шумна дружина мъже, предлагащи да ни повозят с джиповете си из околните стръмнини.
Не се мина много време и начертахме план съвместно местните. Те обещаха да ни заведат до Вълчи камък, а след това да ни оставят в началото на Дяволската екопътека в близост до село Борино. Оставихме автомобилите си тук, натоварихме се на пикапите и с мръсна газ поехме в посока Вълчи камък.
Вълчи камък
До Вълчи камък можете да отидете, както пеша по пътеката от село Гьоврен, така и с високопроходим автомобил. Вече стана ясно, че ние избрахме втория вариант. Преживяването е изключително забавно, особено ако сте почитатели на офроуд автомобилизма.
Шофьорите на джиповете познават всяка гънка на планината и могат да ви заведат до уречената дестинация, както по утъпканите горски пътища, така и по доста по-пресечен, ронлив и стръмен терен. Всичко зависи от вашите предпочитания – ако искате адреналин, водачът няма да ви откаже, дори напротив.

Вълчи камък представлява една открита местност, заобиколена от гъсти дебри, дълбоки пропасти и разбира се легенди. За легендите попитайте местните. Ще ви разкажат на драго сърце защо тази местност се нарича Вълчи камък, както и какво общо имат вълците и земетресенията в района с нея.
На Вълчи камък има изградена наблюдателна кула, от която погледът ви ще обгърне огромна част от Родопите, а дори и някои други върхове от Източна Рила и Пирин. Отвесните скали са обезопасени с ограждения и дори има дървена платформа, наподобяваща тази на Орлово око, но в далеч по-скромни размери.
След около двайсетина минутки препичане и слушане на интересни истории от района, бе време да се насочим към съществената част за него ден. Отново заехме познатите си места в пикапите и поехме по пътя към село Борино. Съвсем близо до него започва и самата Дяволска екопътека.
Дяволската екопътека
Ако отивате със собствен автомобил, можете да паркирате спокойно до стопанския двор или около близкия Музей на катрана (Катранджийницата).
Дяволската екопътека следва течението на река Читак дере и многократно минава ту по левия, ту по десния бряг на реката. Когато минавах за пръв път по нея през 2018 година, имаше Малък и Голям кръг на Ада, но вече тези туристически маршрути не съществуват, защото буйните води на Читак дере са отнесли мостовете и огражденията. Към октомври 2024 година местните потвърдиха, че минавато през двата кръга на ада е невъзможно и изключително опасно.

Така за нас оставаше една единствена възможност – да следваме пътеката по течението на реката, докато не излезем в Буйновското ждрело, там където сутринта бяхме оставили автомобилите си.
В самото начало Дяволската екопътека върви в сравнително широка долина. Коритото на реката е широко, но с много силно течение и изключително пълноводно. Природата тук по нищо не загатва какво лежи напред. На този етап е слънчево, топло и сравнително зелено за сезона. Бих казал, че дори местността предлага едно приказно спокойствие благодарение на неестествено сините води на Читак дере.
Не се подлъгвайте обаче. Природата тук съвсем не е толкова безобидна. Течението е достатъчно силно да повлече малко дете или дори възрастен, затова не бих препоръчал да се плацикате в реката.
Колкото по-напред вървите, толкова повече склоновете от двете ви страни се стесняват. Водите на реката лека полека стават все по-буйни и пенливи и вече няма и помен от топлия октомврийски ден, отстъпил място на хладния планински въздух.
Скоро се озовавате на Дяволския мост – чудат скален феномен на дестки метри над реката. Реката, която към този момент вече е далеч под краката ви и грохотът ѝ кънти навсякъде около вас. Дяволската екопътека минава под Дяволския мост по изкуствено създадена платформа от метал и дърво. Преживяването е страховито, но всеки физически здрав човек безпроблемно би се справил със стръмните стълби.

След като преминете Дяволският мост тепърва предстоят най-тесните, красиви и впечатляващи моменти от Дяволската пътека. На места ще се спускате по стръмни стълби, на места ще изкачвате мокри стъпала, а на други ще трябва да сте особено внимателни с не особено стабилните парапети.

Многократно ви предстои да се изкачите високо над реката, само за да се спуснете обратно при нея. През октомври имаше сравнително малко туристи, но все пак не мога да кажа, че сме били сами. Изчаквайте се, защото на места се минава само по един.
Пътеката е обезопасена, но все пак внимавайте. Пръските от пълноводното корито на реката стигат до дървените парапети и стълби и е възможно да има хлъзгави участъци. Поради тази причина според мен маршрутът не е подходящ за деца под 10 години, както и за възрастни хора.

По дължината на пътеката ще попаднете както на пейки за отмора, така и на няколко малки заслона. В най-тесните части от маршрута ще виждате единствено реката, стръмните склонове от двете ѝ страни и парчета небе, но щом наближите края на пътеката, мигом пред вас ще се открие впечатляваща гледка към Орлово око.

Видите ли Орлово око, значи сте съвсем близо до края на Дяволската екопътека и асфалтовия път за Ягодинската пещера.
И за финал няколко полезни съвета:
- Началото на пътеката откъм Борино се намира тук.
- По маршрута видяхме само една чешма, която бе пресъхнала, тъй че имайте това предвид.
- Маршрутът е обезопасен и проходим към октомври 2024 г., но на места парапетите са паднали или се клатят, затова не им се доверявайте много.
- Преминава се през участъци високо над реката, имайте едно наум, ако ви е страх от височини.
- Не е препоръчително да минавате по Дяволската пътека с деца и кучета.
- И разбира се, не подценявайте реката, опасна е и името ѝ не е случайно.
- Дяволската екопътека в този си вид е с дължина от около 5 километра и половина и се изминава за около 2 часа и 30 минути.
Запис на целия маршрут в STRAVA можете да видите на този линк.
